Примерно банално мотивационно писмо #1
Съвсем случайно в Интернет попаднах на няколко чудесни примера за банални мотивационни писма.
Въпросните мотивационни писма, разбира се, са само примерни, т.е. не е нужно да се използват 1:1, а просто да служат за ориентир.
Лошото в случая е, че въпреки, че са създадени с цел да помогнат, те по-скоро служат за ЛОШ ориентир, а със сигурност ще има и достатъчно хора, които ще използват мотивационните писма 1:1, като само сменят името и адреса в началото на страницата.
Това рязко ще намали шансовете им в борбата за работно място, ако сред всички кандидати има поне 1-2 души, които са съставили убийствени мотивационни писма.
И тъй като тези мотивационни писма са за свободно сваляне, реших да цитирам едно от тях и да ви покажа какъв е проблемът с него.
И така… ето едно примерно и банално мотивационно писмо, като бележките с червен цвят са от мен:
Мотивационно писмо
Иван Иванов
кв.”Лозенец”, ул.”Поляна” 11
гр.София
Тел: 0886 123456
Е-mail: Ivan@yahoo.com24 септември 2003 г.
Radisson SAS
Уважаеми г-не / г-жо,
Не се споменава името на човека, до когото е адресирано писмото.
Бих желал да кандидатствам по обявата за специалист “Човешки ресурси и управление на персонала”, публикувана във Бюро “Студентски труд” от 22 септември 2003г.
Слабо начало! След като изобщо сме седнали да пишем мотивационно писмо е повече от ясно, че желаем да кандидатстваме и няма нужда изрично да споменаваме това. С това безлично начало пропускаме шанса да направим силно първо впечатление.
Това, което ме привлече е факта, че обявената от Вас позиция е в областта, в която имам желание да се развивам.
(Ха-ха!) Остана и да кандидатстваме в област, в която не желаем да се развиваме! Клиширана формулировка, която не казва нищо.
Петгодишният ми трудов стаж в системата на заетостта ми даде възможност да придобия опит най-вече в областта на набирането и подбор на персонал. През този период имах възможност да развия добре комуникативните си и организационни качества…
Какви ли са точно тези организационни качества?! Изобщо, “комуникативни и организационни качества”, просто подхвърлено ей така, без аргументи, звучи много банално.
…, както и да подобря способностите си за общуване с различни хора.
Как? В каква степен?!
Желанието ми е да работя в млад и динамичен екип, за компания със стил и високи стандарти на работа, в която се цени новаторството и инициативността.
Звучи красиво, но и малко помпозно и изтъркано, особено “млад и динамичен екип”. Тази фраза се среща навсякъде и едва ли вече прави впечатление на някого. Освен това, ами ако в Radisson SAS не са чак толкова млади или динамични?!?!
Интересът ми бе породен и от това, че Вашата компания се ползва с много добра репутация.
Хубав комплимент, но не става ясно на какви факти почива и малко “увисва” във въздуха като обикновено подмазване.
Както е посочено в приложената от мен автобиография, неколкократно съм организирал изцяло кампанията по подбор и изпращане на студенти на сезонна работа в Германия. Освен това, като ръководител на Центъра за кариера съм участвал и в разработването и осъществяването на проект “Професионално ориентиране”, което ми помогна да усъвършенствам организационните си и управленски умения. Професионалната ми квалификация, опит и лични качества ми дават основание да вярвам, че бих моглъл да допринеса за по-ефективната работа в Radisson SAS.
Този абзац е по-стойностен от предишните, тъй като се прави опит за демонстриране на ценност в очите на работодателя.
Банално е обаче използването на фразата “организационните си и управленски умения” - среща се твърде често в автобиографии и мотивационни писма, а в конкретния случай няма кой знае какви факти в полза на това твърдение.
Предвид това че заемам отговорна позиция…
“Позиция” какво е? На български не се ли казваше “длъжност”?
… ще ми е необходимо време да приключа започнатите проекти и да изпълня поетите ангажименти. Като възможна дата за започване бих посочил 1 ноември 2003г. С оглед на длъжността, която заемам в момента и заплащането, което получавам за нея смятам, че заплата от …. лв. нето би ме удовлетворила.
Твърде рано казваме цената си, при това първи - голяма грешка!
Вярвам, че ще разгледате моята кандидатура.
Клише.
Ще се радвам да обсъдим професионални ми опит и квалификация и планове за развитие.
Клише.
Очаквам да се свържете с мен на телефон 0886 123456 или на е-mail Ivan@yahoo.com в удобно за Вас време.
Пропуск - оставяме се на волята на работодателя, не сме проактивни и не искаме първи среща.
С уважение,
Иван ИвановПриложение: Автобиография
Анализ на мотивационното писмо
Колко много червен цвят в текста на мотивационното писмо, нали?
Нека сега направим още по-детайлен анализ на това писмо, от гледна точка на десетте златни правила за убийствено мотивационно писмо. Според мен, нарушени са следните правила:
- Правило 2. Всеки следващ път съставяйте ново, специално създадено за целите ви и конкретната вакантна длъжност мотивационно писмо
В мотивационното писмо по-горе почи по нищо не личи то да е създадено специално за длъжността, за която се кандидатства.
- Правило 3. Пишете до истински човек
Не е спазено.
- Правило 5. Покажете с какво сте ценни
По нищо не личи с какво човекът, който е автор на мотивационното писмо може да е ценен за работодателя. Освен слабото и безлично начало в писмото не става ясно дали кандидатът разбира от конкретната работа, за която кандидатства.
- Правило 6. Говорете за работодателя, не за себе си
В писмото се говори само за кандидата, не за работодателя.
- Правило 7. Правилото на тройката
Липсват трите ясно запомнящи се акцента на писмото. Нещо по-лошо - липсва дори и един акцент, освен може би това, че кандидатът може да започне работа на 1 Ноември и че очаква XXX лева нето. Тези данни обаче не демонстрират никаква ценност в очите на работодателя.
- Правило 8. Използвайте мощни думи
Пълно отсъствие на такива. Рядко се използват глаголи, в употреба са приложени думи-клишета, които се срещат под път и над път.
- Правило 10. Поискайте среща
Правилото не е спазено, кандидатът сам се поставя в изчаквателна (слаба) позиция.
- Правило 11. Задайте въпрос, за да ви потърсят
Няма такова нещо.
В резюме
Както виждате, в примерното мотивационно писмо, което цитирам не са спазени 80% от правилата за убийствено мотивационно писмо. Ако предположим, че и автобиографията на този кандидат е съставена със сходна “успеваемост”, то той не бива да се учудва, ако не го поканят на интервю.
Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Тази поговорка важи с пълна сила при мотивационните писма.
Или, казано по друг начин - мислете със собствената си глава! Става дума за вашата работа!
Ето защо, избягвайте примерните мотивационни писма, ако са като анализираното по-горе - те са лош съветник и могат да ви свършат лоша услуга. Винаги, когато кандидатствате за работа, която наистина искате да спечелите, отделяйте време и съставяйте убийствени мотивационни писма, както и перфектни автобиографии. Тогава шансовете ви за успех (да ви поканят на интервю) рязко ще се повишат.
А вие искате именно това, нали?
мотивационно писмо, примерно мотивационно писмоВижте и това:
Zdraveyte!
Uebsayta s edna duma e mnogo goti!n
” оглед на длъжността, която заемам в момента и заплащането, което получавам за нея смятам, че заплата от …. лв. нето би ме удовлетворила.
Твърде рано казваме цената си, при това първи - голяма грешка!
”
Моля обосновете се, защо кандидата за определена длъжност според българските работодатели прави грешка ако казва изобщо цената си (заплатата, която очаква), независимо дали е пръв или не. Работодателите трябва да се научат, че на пазара има изключително добри кадри, които не винаги биха се съгласили на всяко предложение (за заплащане), затова (лично мое мнение като обикновен кандидат) смятам че факта, че кандидата показва цената си от самото начало би предотвратил контакт или дори среща с неизгодни за кандидата резултати в крайна сметка. Това естествено следва до загуба на време както на кандидата, така и на работодателя. Също така смятам, че е редно самия работодател дори да посочва ако не точно възнаграждение, поне евентуални граници на заплащане, които предлага длъжността, в зависимост от опита и образованието на кандидата разбира се, за да може отново да се избегне ненужната загуба на време. Помислете за хилядите работодатели, които търсят служители и за изключително високите изисквания, които поставят (например по няколко висши образования, владеене на поне 3 езика писмено и говоримо, опит в областта няколко години, както и други персонални качества) - тези обяви винаги звучат много апетитни, кандидата е заинтригуван, отделя маса време да подготви адекватно мотивационно писмо и автобиография и когато отиде на интервю ( и изчака според вашите съвети работодателя да спомене първи за заплащането) - какво се оказва в последствие - изненада - толкова усилия за нищо, защото заплащането, за което така смирено не смеем да питаме се оказва например 600 лв., не само недостатъчно, ами дори и смешно. какво се получава - кандидата, който си знае цената е разочарован, дори обиден от ниското предложение, за изискванията които фирмата има и в крайна сметка - ето пример за абсолютно загубено време.
Благодаря и поздрави за информацията, която публикувате и която в повечето случаи наистина е много полезна.
Вирджиния
Вирджиния, благодаря за коментара!
Тъй като споменавате “…заплащането, за което така смирено не смеем да питаме”, искам да уточня.
Не става дума за това да не питаме за възнаграждение, а да направим опит да не споменаваме първи цената (заплатата, условията), при която искаме да започнем работа. Моят съвет е да се остави на работодателя първи да назове тази цена - той предлага работа, има изисквания и т.н. - нека той назове какво предлага като заплащане.
В никой случай нямам предвид да сме смирени и да не смеем да назовем стойността на труда си, а имам предвид да оставим първата стъпка за това на работодателя.
Който каже цената си първи, обикновено губи - основен принцип в търговията и продажбите. И не, че търсенето на работа е амбулантна търговия, но ако се замислим малко по-философски, търсенето на работа е класически случай на продажба, в който едната страна купува труда, знанията, уменията, опита, контактите и т.н. на другата страна. Въпрос на продажбени умения и на работодателя, и на кандидата е да се договорят най-добрите условия, при които една подобна “продажба” да се осъществи. В тази продажба и двете страни ще имат различни цели - едната е иска да заплати възможно по-малко, а другата - да получава възможно повече.
Повече за това моля вижте в т.9 на статията за интервю за работа. Там достатъчно подробно съм описал и аргументирал тезата си.
Не се съмнявам знаете и по-добре от мен дори, че верен отговор по тези въпроси няма. Вие може да защитавате вашата теза, аз моята до безкрай, разбира се само да разполагаме с време за това.
Държа да спомена че абсолютно съм съгласна с това че ако разглеждаме философски търсенето и предлагането на работа като търговия, редно е работодателя като лицето което предлага работа и има изисквания да назове първи цената която търси за това. Именно това е проблема на българските работодатели. Те като че ли се страхуват да назоват какво би било заплащането за съответната длъжност и по мои наблюдения, страха е точно заради ниското и смешно възнаграждение, което предлагат. Когато след изпращане на мотивационни писма и автобиографии и дори след определяне дата на интервю работодателя все още не е сметнал за нужно (понякога дори и към края на интервюто) да спомене за заплащането, аз смятам че няма нищо лошо и обидно в това кандидата за работа да подведе разговора в тази насока. В крайна сметка това е което дава стимул на всички нас за добра и ефективна работа – възнаграждението и условията на работа. Нека не се заблуждаваме и нека не ни е страх си признаваме това и да говорим за това дори и на така важните в България интервюта. Защо вие работодателите горите от желание да чуете как кандидата в никакъв случай не се интересува от заплащането, което предлагате, а напротив би дал всичко да работи точно във вашата компания, не за нещо друго ами точно защото е проучил и наблюдавал точно вашия тип производство например (перефразирам ваши думи от пример за убийствено мотивационно писмо). Това е всеобща заблуда – кандидата заблуждава работодателя че не кандидатства за работа заради апетитното заплащане например, а работодателя ако вярва на това, заблуждава себе си че този кандидат действително е заинтересуван не толкова от заплащането, а по-скоро от прекрасните условия на работа, които предлага неговата компания. В крайна сметка работодателя остава заблуден, а пък служителя прецакан. Не искам дори да засягам темата за това че огромен процент от работодателите в България експлоатират труда и на най-ценните си, обучени и квалифицирани кадри. Ако не сте съгласен с това, моля замислете се колко работодатели по един или друг начин карат служителите си да остават дълго след работно време на работа, колко служители носят работа в къщи вечер или за събота или неделя, когато е по принцип тяхното време за почивка. Много са. А сега се замислете колко от тези служители са възнаградени за този извънреден труд – на кого се заплаща извънредния труд в България – за съжаление почти на никого. Какъв е смисъла тогава да получаваш месечна заплата и от 2000 лв., ако трябва да оставаш до късно в офиса или пък да носиш работа за в къщи през уикенда. Бъдете убедени че работата остава за след работно време не защото служителя е некадърен и не може да се вмести във времевите граници за извършване на даден проект, а просто защото работата е много, защото ако и компанията даде добро възнаграждение на служителите си, тя изисква от тях повечето отколкото нормално човешко същество би могло да понесе – резултата – безкрайна работа за в къщи. Това е положението в България, ако се съмнявате – направете анкета, проучване и не се самозаблуждавайте. В тази държава цари експлоатация на човешки труд, което ни връща години назад.
Хубаво е че има такива сайтове и че има хора които да дават съвети, но кои сме ние да даваме съвети след като тези неща са измислени отдавна в развитите държави, ние само можем да помогнем с превод за българските кандидати за работа, но не и толкова със съвети, да не говорим с присмех (цитирам „(Ха-ха!) Остана и да кандидатстваме в област, в която не желаем да се развиваме! Клиширана формулировка, която не казва нищо. „) – повярвайте има хора, които кандидатстват за работа в област, която не ги влече толкова много, принудени са. То е като да станеш студент в България, не толкова заради специалността, в която евентуално имаш идея да се развиваш, а просто за да станеш студент и да се наричаш студент, да имаш висше образование и в крайна сметка да се опиташ да отидеш на бригада в САЩ или Англия. ?)) или да кандидатстваш след това за работа с висшето си образование от което надали разбираш нещо, но пък и без него изобщо няма да ти погледнат автобиографията. Едва ли ще оспорвате факта, че на фона на всички останали държави ако щете само в европейския съюз – ние сме за смях, по възнаграждение на труда като цяло и по условия на работа. А когато има изисквания – трябва да има и покритие.
В заключение бих искала да спомена, че предвид вашата теза, че търсенето на работа може да се разглежда като амбулантна търговия, може да добавя че и предлагането на работа също може да се разгледа като търговия (виждате ли, въпрос на гледна точка) – и от този аспект кандидата, който също предлага продукта на пазара би трябвало първи да назове цената на този продукт, тъй като той е този, който продава, а продавача определя цената ? казано по-просто.
Но както споменах в началото на изказването си – верен отговор по този въпрос няма. Идеята според мен е всеки от двете страни и работодател и кандидат да помни че преди всичко сме човешки същества, които се учат цял живот. Всеки търси по-добро за себе си и особено когато има умения и добра квалификация, той се бори за постигането на амбициите си.
Аз благодаря за това че се получи доста добър дебат и се радвам че ако не друго поне човек може да изразява свободно мнението си.
Благодаря и лек ден
Според мен верен отговор на въпроса дали да посочваме безпричинно желаната от нас заплата още в мотивационното писмо (това е поводът на Вашия първоначален коментар) има и съм дал мнение по въпроса.
Не мисля, че правилно сте разтълкували някои части от статията ми по-горе. Аз не съм работодател, нито се присмивам на някого, нито се самозаблуждавам с нещо.
По-горе има просто един анализ на едно банално мотивационно писмо, съставен през призмата на моето схващане за този документ за кандидатстване. Въпрос на избор на всеки един читател тук е дали ще приеме насоките ми или не. Не задължавам никого да го прави, разбира се.
Благодаря и аз за коментарите Ви! Успех!
“Дали да посочваме безпричинно желаната от нас заплата” - аз твърдя че факта, че пишем мотивационно писмо е и доказателство че искаме работата, не е ли това основателна причина да споменем какво очакваме в замяна на предложените от нас като кандидати по длъжност услуги, т.е. заплащането. Ако не сте работодател, как тогава знаете кой е правилния начин на писане на подобно писмо и кое писмо наистина би заинтригувало работодателя. Ако ли пък черпите информацията си не от опит, а само от книгите, това вече е друг въпрос, който няма да обсъждам “в ефир”
Извинете ако съм ви засегнала с нещо, просто не можех да си позволя да подмина коментара ви по “банално мотивационно писмо”. Няколко пъти споменавам че всеки има право на избор и верен отговор по въпроса, а една от насоките на интернет е именно тази - да се публикуват свободно различни мнения по различни въпроси.
Благодаря за вниманието
Успех и на вас,
Няма проблем, не сте ме засегнали с абсолютно нищо, просто направих няколко уточнения, тъй като в коментарите Ви имаше няколко неща, към които нямам касателство.
Според мен има голяма разлика между това дали искаме една работа или не, от една страна (1), и дали да казваме прибързано какви пари искаме или не, първи, още в мотивационното писмо, от друга страна (2). Тези две неща не са задължително свързани помежду си, а според мен е желателно да са съвсем отделни.
Разбира се, че можем да напишем какви пари желаем да получаваме още в мотивационното писмо (стига наистина да искаме да сторим това, не виждам какво ще ни спре), но принципно мотивационното писмо има съвсем друга цел и предназначение, а разговорите за възнаграждение и преговорите по това възнаграждение, ако евентуално сме в позиция да преговаряме, е далеч по-удачно да се оставят за личен разговор на 4 очи в хода на първото или второто интервю за работа.
Ето няколко материала в тази връзка:
Десет златни правила за убийствено мотивационно писмо
Интервю за работа: Как да го спечелим