Примерно банално мотивационно писмо #1
Съвсем случайно в Интернет попаднах на няколко чудесни примера за банални мотивационни писма.
Въпросните мотивационни писма, разбира се, са само примерни, т.е. не е нужно да се използват 1:1, а просто да служат за ориентир.
Лошото в случая е, че въпреки, че са създадени с цел да помогнат, те по-скоро служат за ЛОШ ориентир, а със сигурност ще има и достатъчно хора, които ще използват мотивационните писма 1:1, като само сменят името и адреса в началото на страницата.
Това рязко ще намали шансовете им в борбата за работно място, ако сред всички кандидати има поне 1-2 души, които са съставили убийствени мотивационни писма.
И тъй като тези мотивационни писма са за свободно сваляне, реших да цитирам едно от тях и да ви покажа какъв е проблемът с него.
И така… ето едно примерно и банално мотивационно писмо, като бележките с червен цвят са от мен:
Мотивационно писмо
Иван Иванов
кв.”Лозенец”, ул.”Поляна” 11
гр.София
Тел: 0886 123456
Е-mail: Ivan@yahoo.com24 септември 2003 г.
Radisson SAS
Уважаеми г-не / г-жо,
Не се споменава името на човека, до когото е адресирано писмото.
Бих желал да кандидатствам по обявата за специалист “Човешки ресурси и управление на персонала”, публикувана във Бюро “Студентски труд” от 22 септември 2003г.
Слабо начало! След като изобщо сме седнали да пишем мотивационно писмо е повече от ясно, че желаем да кандидатстваме и няма нужда изрично да споменаваме това. С това безлично начало пропускаме шанса да направим силно първо впечатление.
Това, което ме привлече е факта, че обявената от Вас позиция е в областта, в която имам желание да се развивам.
(Ха-ха!) Остана и да кандидатстваме в област, в която не желаем да се развиваме! Клиширана формулировка, която не казва нищо.
Петгодишният ми трудов стаж в системата на заетостта ми даде възможност да придобия опит най-вече в областта на набирането и подбор на персонал. През този период имах възможност да развия добре комуникативните си и организационни качества…
Какви ли са точно тези организационни качества?! Изобщо, “комуникативни и организационни качества”, просто подхвърлено ей така, без аргументи, звучи много банално.
…, както и да подобря способностите си за общуване с различни хора.
Как? В каква степен?!
Желанието ми е да работя в млад и динамичен екип, за компания със стил и високи стандарти на работа, в която се цени новаторството и инициативността.
Звучи красиво, но и малко помпозно и изтъркано, особено “млад и динамичен екип”. Тази фраза се среща навсякъде и едва ли вече прави впечатление на някого. Освен това, ами ако в Radisson SAS не са чак толкова млади или динамични?!?!
Интересът ми бе породен и от това, че Вашата компания се ползва с много добра репутация.
Хубав комплимент, но не става ясно на какви факти почива и малко “увисва” във въздуха като обикновено подмазване.
Както е посочено в приложената от мен автобиография, неколкократно съм организирал изцяло кампанията по подбор и изпращане на студенти на сезонна работа в Германия. Освен това, като ръководител на Центъра за кариера съм участвал и в разработването и осъществяването на проект “Професионално ориентиране”, което ми помогна да усъвършенствам организационните си и управленски умения. Професионалната ми квалификация, опит и лични качества ми дават основание да вярвам, че бих моглъл да допринеса за по-ефективната работа в Radisson SAS.
Този абзац е по-стойностен от предишните, тъй като се прави опит за демонстриране на ценност в очите на работодателя.
Банално е обаче използването на фразата “организационните си и управленски умения” - среща се твърде често в автобиографии и мотивационни писма, а в конкретния случай няма кой знае какви факти в полза на това твърдение.
Предвид това че заемам отговорна позиция…
“Позиция” какво е? На български не се ли казваше “длъжност”?
… ще ми е необходимо време да приключа започнатите проекти и да изпълня поетите ангажименти. Като възможна дата за започване бих посочил 1 ноември 2003г. С оглед на длъжността, която заемам в момента и заплащането, което получавам за нея смятам, че заплата от …. лв. нето би ме удовлетворила.
Твърде рано казваме цената си, при това първи - голяма грешка!
Вярвам, че ще разгледате моята кандидатура.
Клише.
Ще се радвам да обсъдим професионални ми опит и квалификация и планове за развитие.
Клише.
Очаквам да се свържете с мен на телефон 0886 123456 или на е-mail Ivan@yahoo.com в удобно за Вас време.
Пропуск - оставяме се на волята на работодателя, не сме проактивни и не искаме първи среща.
С уважение,
Иван ИвановПриложение: Автобиография
Анализ на мотивационното писмо
Колко много червен цвят в текста на мотивационното писмо, нали?
Нека сега направим още по-детайлен анализ на това писмо, от гледна точка на десетте златни правила за убийствено мотивационно писмо. Според мен, нарушени са следните правила:
- Правило 2. Всеки следващ път съставяйте ново, специално създадено за целите ви и конкретната вакантна длъжност мотивационно писмо
В мотивационното писмо по-горе почи по нищо не личи то да е създадено специално за длъжността, за която се кандидатства.
- Правило 3. Пишете до истински човек
Не е спазено.
- Правило 5. Покажете с какво сте ценни
По нищо не личи с какво човекът, който е автор на мотивационното писмо може да е ценен за работодателя. Освен слабото и безлично начало в писмото не става ясно дали кандидатът разбира от конкретната работа, за която кандидатства.
- Правило 6. Говорете за работодателя, не за себе си
В писмото се говори само за кандидата, не за работодателя.
- Правило 7. Правилото на тройката
Липсват трите ясно запомнящи се акцента на писмото. Нещо по-лошо - липсва дори и един акцент, освен може би това, че кандидатът може да започне работа на 1 Ноември и че очаква XXX лева нето. Тези данни обаче не демонстрират никаква ценност в очите на работодателя.
- Правило 8. Използвайте мощни думи
Пълно отсъствие на такива. Рядко се използват глаголи, в употреба са приложени думи-клишета, които се срещат под път и над път.
- Правило 10. Поискайте среща
Правилото не е спазено, кандидатът сам се поставя в изчаквателна (слаба) позиция.
- Правило 11. Задайте въпрос, за да ви потърсят
Няма такова нещо.
В резюме
Както виждате, в примерното мотивационно писмо, което цитирам не са спазени 80% от правилата за убийствено мотивационно писмо. Ако предположим, че и автобиографията на този кандидат е съставена със сходна “успеваемост”, то той не бива да се учудва, ако не го поканят на интервю.
Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Тази поговорка важи с пълна сила при мотивационните писма.
Или, казано по друг начин - мислете със собствената си глава! Става дума за вашата работа!
Ето защо, избягвайте примерните мотивационни писма, ако са като анализираното по-горе - те са лош съветник и могат да ви свършат лоша услуга. Винаги, когато кандидатствате за работа, която наистина искате да спечелите, отделяйте време и съставяйте убийствени мотивационни писма, както и перфектни автобиографии. Тогава шансовете ви за успех (да ви поканят на интервю) рязко ще се повишат.
А вие искате именно това, нали?
мотивационно писмо, примерно мотивационно писмоили
Вижте и това:
- None Found
Zdraveyte!
Uebsayta s edna duma e mnogo goti!n
” оглед на длъжността, която заемам в момента и заплащането, което получавам за нея смятам, че заплата от …. лв. нето би ме удовлетворила.
Твърде рано казваме цената си, при това първи - голяма грешка!
”
Моля обосновете се, защо кандидата за определена длъжност според българските работодатели прави грешка ако казва изобщо цената си (заплатата, която очаква), независимо дали е пръв или не. Работодателите трябва да се научат, че на пазара има изключително добри кадри, които не винаги биха се съгласили на всяко предложение (за заплащане), затова (лично мое мнение като обикновен кандидат) смятам че факта, че кандидата показва цената си от самото начало би предотвратил контакт или дори среща с неизгодни за кандидата резултати в крайна сметка. Това естествено следва до загуба на време както на кандидата, така и на работодателя. Също така смятам, че е редно самия работодател дори да посочва ако не точно възнаграждение, поне евентуални граници на заплащане, които предлага длъжността, в зависимост от опита и образованието на кандидата разбира се, за да може отново да се избегне ненужната загуба на време. Помислете за хилядите работодатели, които търсят служители и за изключително високите изисквания, които поставят (например по няколко висши образования, владеене на поне 3 езика писмено и говоримо, опит в областта няколко години, както и други персонални качества) - тези обяви винаги звучат много апетитни, кандидата е заинтригуван, отделя маса време да подготви адекватно мотивационно писмо и автобиография и когато отиде на интервю ( и изчака според вашите съвети работодателя да спомене първи за заплащането) - какво се оказва в последствие - изненада - толкова усилия за нищо, защото заплащането, за което така смирено не смеем да питаме се оказва например 600 лв., не само недостатъчно, ами дори и смешно. какво се получава - кандидата, който си знае цената е разочарован, дори обиден от ниското предложение, за изискванията които фирмата има и в крайна сметка - ето пример за абсолютно загубено време.
Благодаря и поздрави за информацията, която публикувате и която в повечето случаи наистина е много полезна.
Вирджиния
Вирджиния, благодаря за коментара!
Тъй като споменавате “…заплащането, за което така смирено не смеем да питаме”, искам да уточня.
Не става дума за това да не питаме за възнаграждение, а да направим опит да не споменаваме първи цената (заплатата, условията), при която искаме да започнем работа. Моят съвет е да се остави на работодателя първи да назове тази цена - той предлага работа, има изисквания и т.н. - нека той назове какво предлага като заплащане.
В никой случай нямам предвид да сме смирени и да не смеем да назовем стойността на труда си, а имам предвид да оставим първата стъпка за това на работодателя.
Който каже цената си първи, обикновено губи - основен принцип в търговията и продажбите. И не, че търсенето на работа е амбулантна търговия, но ако се замислим малко по-философски, търсенето на работа е класически случай на продажба, в който едната страна купува труда, знанията, уменията, опита, контактите и т.н. на другата страна. Въпрос на продажбени умения и на работодателя, и на кандидата е да се договорят най-добрите условия, при които една подобна “продажба” да се осъществи. В тази продажба и двете страни ще имат различни цели - едната е иска да заплати възможно по-малко, а другата - да получава възможно повече.
Повече за това моля вижте в т.9 на статията за интервю за работа. Там достатъчно подробно съм описал и аргументирал тезата си.
Не се съмнявам знаете и по-добре от мен дори, че верен отговор по тези въпроси няма. Вие може да защитавате вашата теза, аз моята до безкрай, разбира се само да разполагаме с време за това.
Държа да спомена че абсолютно съм съгласна с това че ако разглеждаме философски търсенето и предлагането на работа като търговия, редно е работодателя като лицето което предлага работа и има изисквания да назове първи цената която търси за това. Именно това е проблема на българските работодатели. Те като че ли се страхуват да назоват какво би било заплащането за съответната длъжност и по мои наблюдения, страха е точно заради ниското и смешно възнаграждение, което предлагат. Когато след изпращане на мотивационни писма и автобиографии и дори след определяне дата на интервю работодателя все още не е сметнал за нужно (понякога дори и към края на интервюто) да спомене за заплащането, аз смятам че няма нищо лошо и обидно в това кандидата за работа да подведе разговора в тази насока. В крайна сметка това е което дава стимул на всички нас за добра и ефективна работа – възнаграждението и условията на работа. Нека не се заблуждаваме и нека не ни е страх си признаваме това и да говорим за това дори и на така важните в България интервюта. Защо вие работодателите горите от желание да чуете как кандидата в никакъв случай не се интересува от заплащането, което предлагате, а напротив би дал всичко да работи точно във вашата компания, не за нещо друго ами точно защото е проучил и наблюдавал точно вашия тип производство например (перефразирам ваши думи от пример за убийствено мотивационно писмо). Това е всеобща заблуда – кандидата заблуждава работодателя че не кандидатства за работа заради апетитното заплащане например, а работодателя ако вярва на това, заблуждава себе си че този кандидат действително е заинтересуван не толкова от заплащането, а по-скоро от прекрасните условия на работа, които предлага неговата компания. В крайна сметка работодателя остава заблуден, а пък служителя прецакан. Не искам дори да засягам темата за това че огромен процент от работодателите в България експлоатират труда и на най-ценните си, обучени и квалифицирани кадри. Ако не сте съгласен с това, моля замислете се колко работодатели по един или друг начин карат служителите си да остават дълго след работно време на работа, колко служители носят работа в къщи вечер или за събота или неделя, когато е по принцип тяхното време за почивка. Много са. А сега се замислете колко от тези служители са възнаградени за този извънреден труд – на кого се заплаща извънредния труд в България – за съжаление почти на никого. Какъв е смисъла тогава да получаваш месечна заплата и от 2000 лв., ако трябва да оставаш до късно в офиса или пък да носиш работа за в къщи през уикенда. Бъдете убедени че работата остава за след работно време не защото служителя е некадърен и не може да се вмести във времевите граници за извършване на даден проект, а просто защото работата е много, защото ако и компанията даде добро възнаграждение на служителите си, тя изисква от тях повечето отколкото нормално човешко същество би могло да понесе – резултата – безкрайна работа за в къщи. Това е положението в България, ако се съмнявате – направете анкета, проучване и не се самозаблуждавайте. В тази държава цари експлоатация на човешки труд, което ни връща години назад.
Хубаво е че има такива сайтове и че има хора които да дават съвети, но кои сме ние да даваме съвети след като тези неща са измислени отдавна в развитите държави, ние само можем да помогнем с превод за българските кандидати за работа, но не и толкова със съвети, да не говорим с присмех (цитирам „(Ха-ха!) Остана и да кандидатстваме в област, в която не желаем да се развиваме! Клиширана формулировка, която не казва нищо. „) – повярвайте има хора, които кандидатстват за работа в област, която не ги влече толкова много, принудени са. То е като да станеш студент в България, не толкова заради специалността, в която евентуално имаш идея да се развиваш, а просто за да станеш студент и да се наричаш студент, да имаш висше образование и в крайна сметка да се опиташ да отидеш на бригада в САЩ или Англия. ?)) или да кандидатстваш след това за работа с висшето си образование от което надали разбираш нещо, но пък и без него изобщо няма да ти погледнат автобиографията. Едва ли ще оспорвате факта, че на фона на всички останали държави ако щете само в европейския съюз – ние сме за смях, по възнаграждение на труда като цяло и по условия на работа. А когато има изисквания – трябва да има и покритие.
В заключение бих искала да спомена, че предвид вашата теза, че търсенето на работа може да се разглежда като амбулантна търговия, може да добавя че и предлагането на работа също може да се разгледа като търговия (виждате ли, въпрос на гледна точка) – и от този аспект кандидата, който също предлага продукта на пазара би трябвало първи да назове цената на този продукт, тъй като той е този, който продава, а продавача определя цената ? казано по-просто.
Но както споменах в началото на изказването си – верен отговор по този въпрос няма. Идеята според мен е всеки от двете страни и работодател и кандидат да помни че преди всичко сме човешки същества, които се учат цял живот. Всеки търси по-добро за себе си и особено когато има умения и добра квалификация, той се бори за постигането на амбициите си.
Аз благодаря за това че се получи доста добър дебат и се радвам че ако не друго поне човек може да изразява свободно мнението си.
Благодаря и лек ден
Според мен верен отговор на въпроса дали да посочваме безпричинно желаната от нас заплата още в мотивационното писмо (това е поводът на Вашия първоначален коментар) има и съм дал мнение по въпроса.
Не мисля, че правилно сте разтълкували някои части от статията ми по-горе. Аз не съм работодател, нито се присмивам на някого, нито се самозаблуждавам с нещо.
По-горе има просто един анализ на едно банално мотивационно писмо, съставен през призмата на моето схващане за този документ за кандидатстване. Въпрос на избор на всеки един читател тук е дали ще приеме насоките ми или не. Не задължавам никого да го прави, разбира се.
Благодаря и аз за коментарите Ви! Успех!
“Дали да посочваме безпричинно желаната от нас заплата” - аз твърдя че факта, че пишем мотивационно писмо е и доказателство че искаме работата, не е ли това основателна причина да споменем какво очакваме в замяна на предложените от нас като кандидати по длъжност услуги, т.е. заплащането. Ако не сте работодател, как тогава знаете кой е правилния начин на писане на подобно писмо и кое писмо наистина би заинтригувало работодателя. Ако ли пък черпите информацията си не от опит, а само от книгите, това вече е друг въпрос, който няма да обсъждам “в ефир”
Извинете ако съм ви засегнала с нещо, просто не можех да си позволя да подмина коментара ви по “банално мотивационно писмо”. Няколко пъти споменавам че всеки има право на избор и верен отговор по въпроса, а една от насоките на интернет е именно тази - да се публикуват свободно различни мнения по различни въпроси.
Благодаря за вниманието
Успех и на вас,
Няма проблем, не сте ме засегнали с абсолютно нищо, просто направих няколко уточнения, тъй като в коментарите Ви имаше няколко неща, към които нямам касателство.
Според мен има голяма разлика между това дали искаме една работа или не, от една страна (1), и дали да казваме прибързано какви пари искаме или не, първи, още в мотивационното писмо, от друга страна (2). Тези две неща не са задължително свързани помежду си, а според мен е желателно да са съвсем отделни.
Разбира се, че можем да напишем какви пари желаем да получаваме още в мотивационното писмо (стига наистина да искаме да сторим това, не виждам какво ще ни спре), но принципно мотивационното писмо има съвсем друга цел и предназначение, а разговорите за възнаграждение и преговорите по това възнаграждение, ако евентуално сме в позиция да преговаряме, е далеч по-удачно да се оставят за личен разговор на 4 очи в хода на първото или второто интервю за работа.
Ето няколко материала в тази връзка:
Десет златни правила за убийствено мотивационно писмо
Интервю за работа: Как да го спечелим
При такива клиширани обяви как да не бъдат и мотивационните писма клиширани. В мотивационните писма се използва същата фразеология, каквато е в обявите. В повечето обяви няма обявено лице за контакт, така че е логично да се обърнем само с Господине/ Госпожо. Мотивационното писмо не е свободно есе; то си има своя формула и структура. Наложил се английският тип. Единствено свободата е в избора на думи и естествено съдържанието. Но всъшност това са изрази, които специалистите по ЧР използват най-много и държат да прочетат. Жалко, но е така. Всеки иска да прочете компанията си похвалена в тези молби. Нямам нищо против думата “позиция”, ако тя ще “спаси” изречението от повторение на думата “длъжност”. Понякога употребата на клишета е по-добре от нищо. Първата среща я иска работодателят: колкото и да искам, ако не ме харесат, няма да съм сред поканените. Как да са проактивни кандидатите, като телефоните на работотдателите са само за запълване на обявата: винаги дават свободно, заето или служителят, който е отговорил не знае изобщо за какво става дума ( съдя по моя опит). А какви са предложенията, т.е редакцията Ви на тези клишета? Но не с обяснения, а с конкретни примери.
Благодаря за коментара, Ваня, въпреки, че не споделям мнението, че “вината” е в работодателя. Има начини да се разбере и името за контакт на човека в една фирма, и да бъдем проактивни, и да съберем информация. Писал съм за това в други материали тук.
Конкретни примери за мотивационни писма, както и за автобиографии, нямам практика да давам, най-малкото защото още на следващия ден те ще бъдат копирани от много хора и дори да са удачни примери, ще се превърнат бързо в клишета. Този блог се посещава от над 1000 души на ден.
Тук читателят може да открие няколко много дълги и подробни статии - оставям на него работата по съставянето на своето конкретно мотивационно писмо - то винаги ще е различно, в зависимост от обстоятелствата около кандидата и вакантната длъжност.
Желая успех!
Г-н Христов, за пореден път забелязвам, че се опитвате да избегнете въпроса с даването на пример за конкретно мотивационно писмо. Определено вече съм изключително много заинтригувана наистина какво гениално писмо бихте могли вие да измислите и евентуално да използвате при кандидатстване за работа. Разбираемо е да не искате да го публикувате пред обществения поглед, но ако наистина има такова писмо, което да не е клише и което да отговаря на вашите изисквания за перфектното мотивационно писмо, аз горещо ви моля да го изпратите на мен и на Ваня на личните ни електронни пощи. Честно да ви кажа наистина имам голямо желание да видя как вие бихте отговорили на собствените си изисквания и критерии за писане на зашеметяващо мотивационно писмо. Лесно е да се определят правилата, по-трудно е да се изпълняват. Интересно ми е да видя как и дали вие самия бихте могли да се придържате изцяло към поставените правила за правилно написано мотивационно писмо. В никакъв случай не бих искала да използвам вашето мотивационно писмо, за да кандидатствам за работа, най-малко защото смятам че аз самата мога да сътворя мое лично писание по въпроса, а и не бих използвала готови фрази за всякакъв вид работа, но наистина бих искала да видя дали изобщо има правилно написано мотивационно писмо и ви моля още веднъж след толкова правила и критерии, които посочвате да дадете и конкретен пример - затова чувствайте се свободен да изпратите като прикачен файл пример за мотивационно писмо, което вие самия бихте написал, ако трябваше да кандидатствате за работа. В сучай, че пак се опитате да заобиколите въпроса, за мен а и за останалите читатели би станало ясно че правилата, които вие досега сте писали са просто едни клишета, които не биха могли да бъдат изпълнени.
Много благодаря
Виргиния,
Аз не съм привърженик на подобни дискусии наизуст, нито се чувствам длъжен да давам на когото и да е било каквото и да е било, още повече след ултиматума, който ми поставяте.
Мотивите си да не публикувам готова автобиография и мотивационно писмо вече съм ги обявил многократно тук. Ако не можете да ги разберете - няма проблем.
Моля, не ме карайте повече да съставям банално мотивационно писмо - прочетете още веднъж тази статия, прочетете и останалите в този сайт, и използвайте само онова, което намирате за полезно и което ви върши работа, както сметнете за добре.
Тодор, с изивинение към Вас само ще допълня, че препоръките Ви са все едно преведени от някой амрикански сайт за кариерни съвети: много приказки и някрая нищо. Ако не можете да дадете примери ( не обяснения) как да бъде избегнато, аз не виджам смисъла на направената от Вас редакция на това писмо и не виждам нищо нередно в него. Даже всеки учебник по бизнес английски дава точно такъв формат на МП и съветите са да се спазва формулата, т.е. да се избягва прекаленото творчество :). Дори тези учебници и помагала публикуват изрази и думи , които е добре да бъдат използвани и те не се различават от примерното писмо. Има си изискане как да започнеш писмото- защо пишешш писмото ( кандидатсваш за работа) , позицията ( за каква длъжност кандидатстваш), откъде си разбрал. В САЩ МП е наподобява до известна степен нашата стара Автобиография, както я изготвяхме преди да се наложи CV-то. Но все пак аз не виждам къде е мястото на креативността при положение, че си има зададени параметри и изисквания за писане на кандидатури. Все едно да започнем да “префасонираме” и другите видове бизнес кореспонденция, само защото звучали банално. Относно вината на работодателите и проактивността наа кандидатите, моля , отворете едни от най-посещаваните сайтове за работа и вижте дали една голяма част от обявите не са тип “поверителни”, “фирма, директно търсеща служители”, без лице за контакт, без телефони и адрес. Не мисля ,че има човек , който да не се съгласи с тази констатация. Лек ден!
Ваня, никъде не твърдя, че работодателите са идеални - много от техните обяви звучат прекалено клиширано, също.
В тази връзка, вижте тази моя статия от Март 2007: http://www.novavizia.com/710.html
По-горе в статията има ужасно много конкретни съвети, не знам как мога да се изразя по-ясно.
Съветите са на всеки ред, буквално. Отделно насочвам и към статията си за убийствените мотивационни писма - отново пълна с огромно количество съвети КАК да се състави мотивационно писмо.
Ако на базата на всичката тази информация човек не е в състояние да състави своето собствено мотивационно писмо по приличен начин, което да му помогне да се отличи от останалите, да изпъкне в тълпата и да прикове вниманието на работодателя към себе си - съжалявам, наистина. Моята роля е дотук, аз не планирам да изготвям чужди мотивационни писма. Опитвам се да помогна на хората да се научат да ловят риба, не да им я ловя.
Що се отнася до примерите, т.е. до това да публикувам някакво мотивационно писмо тук, явно ще се наложи да се повторя още един път:
“Мотивационното писмо, както и автобиографията, за мен са уникални документи, които се съставят и изглеждат по различен начин всеки следващ път, в зависимост от кандидата и вакантната длъжност.”
Разбира се, добре е в тях да няма банализмите, описани по-горе. Но ако някой иска да си пише мотивационните писма както си е свикнал, с клишетата, описани по-горе - ок.
въпреки, че не споделям мнението, че “вината” е в работодателя. Има начини да се разбере и името за контакт на човека в една фирма, и да бъдем проактивни, и да съберем информация.”- Тодор, точно тук споменавате как винаги има начин да рзберем до кого да пишем и че вината не е в работодателя. На всеки е ясно, че ако има посочено лице за контакт, ще се обърнем към него. Въпросът беше какво да бъде обръщението , ако не знаем дали е мъж или жена, името му/й. Друг е въпросът дали Лицетъо за конатктт е същотот, което ще прави подбора. Два пъти ми се е случвало да бъде посочено лице за контакт, което не участва в подбора. Това може да бъде рецепционистка, която има за задача само да приема запитвания ( в повечето случаи незапозната с подробности, различни от публикуваните)и да препраща кандидатурите. Но в действителност подборът се извършва от други . Как ще обясните факта, че точно това МП е дадено като пример не за шаблон, а как да се пише такъв тип кандидатура? Сменено е само името, но въпреки това е показано като пример. Не смятате ли , че вашите съвети са също толкова шаблонни , както писмото за пример? Какво целяхте и мислите ли, че постигнхте ефективен анализ, съдейки по коментарите? Кое смятате за отличителното на Вашите съвети, кое ги прави по-различни от другите кариерни съвети за писане на писма? Аз лично не научих нищо ново и по- различно от това, което знаех. Не мисля, че успяхте да убедите и Виргиния. Отворете всеки учебник по бизнес английски и ще видите, че уникалното на всяко МП е само съдържанието и изборът на думи, но не и формата. Има си изисквания за писането им и ако не се спазят, означава, че не сме запознати с тях. Дори и да публикувате примерно МП, със сигурност то ще прилича много на писмото, което критично анализирахте или подобно на писма, разкритикувани в други блогове :))Пожелавам Ви успех !!
Ваня, съжалявам, че нищо не сте успели да научите от много съвети и насоки, които съм приложил в анализа си по-горе.
И аз ви желая успех и дано не съставяте банални мотивационни писма, когато ви се наложи. Моята статия има точно тази цел.
Господин Христов,
по-горе споменавате че статиите ви изобилстват от примери КАК да се създаде мотивационно писмо. Вие може би не разбрахте, че ние се опитваме да разберем не съветите ви КАК точно да се направи, а се опитваме да видим вие как точно бихте написали перфектно мотивационно писмо. Аз разбирам, че е невъзможно да се напише наизуст, затова ви моля, ако действително за вас е важно да бъдете убедителен да вземете примерна обява за работа и по нея да дадете пример за това как вие бихте написали собственото мотивационно писмо. Разберете, че надсмивайки се над “клишираните” според вас мотивационни писма, вие дори не осъзнавате, че давате още по-клиширани съвети и това е нещото което най-много изпъква в статиите ви - затова ние толкова много настояваме да видим вие по какъв “неклиширан” начин бихте създали такова мотивационно писмо.
Благодаря
Вирджиния,
Аз много добре разбирам какво искате, но очевидно Вие не искате да разберете каква е целта на този сайт, както и виждам, че упорито не разбирате написаното в коментарите ми и дори в предишен коментар си позволихте да ми отправяте ултиматуми какво ТРЯБВА да направя, в моя блог със 100% безплатна информация.
Обяснявам за последно, въпреки че не съм уверен, че друг на мое място би го сторил:
Насоките ми по-горе са много конкретни и подробни. Изисква се малко мислене и малко съобразителност как да се приложат в практиката, в контекста на ситуацията на всеки един търсещ си работа човек, на който му предстои да подава документите си пред конкретен работодател.
Елементарен пример:
Текст в баналното мотивационно писмо (по-горе в статията): Очаквам да се свържете с мен на телефон 0886 123456 или на е-mail Ivan@yahoo.com в удобно за Вас време.
Мой коментар (по-горе в статията): Пропуск - оставяме се на волята на работодателя, не сме проактивни и не искаме първи среща.
Ваша евентуална реакция (ако сте съобразителна, прочела сте написаното от мен и искате да проявите проактивност, което лично аз препоръчвам, прилагал съм и ми е помагало):
Могат да се приложат и много други начини за проактивност, в зависимост от вашите лични качества, личните ви способности и личното ви самочувствие, както и в зависимост от вакантната длъжност и работодателя, стига да се помисли малко.
Има такива начини и аз съм ги ползвал с успех, например:
Проактивност, ярко индивидуално послание, професионализъм и истински интерес към длъжността - това е нещото, което демонстрирате, освен че не сте банални.
Та, в резюме за този конкретен пример, който споделям с вас:
Малко съобразителност и малко мислене и нещата могат да се развият в по-различна посока за вас. Така ще се откроите от тълпата, ще покажете, че сте проактивна, че имате лична инициатива, не стоите и не чакате някой да благоволи да ви се обади, знаете къде стоите, имате качества, вярвате в тях и цените времето си.
Ако някой хубав ден стане така, че се налага да си търсите работа, надявам се, че ще проявите тази малка доза съобразителност и мислене и ще се възползвате в максимална степен от големия брой насоки, които има по-горе в статията, както и в други материали тук, за да реализирате потенциала си в максимална степен.
Още безплатни съвети към вас: Ако искате да напишете добро мотивационно писмо, запознайте се с материала ми за съставянето на мотивационно писмо. Там всичко е написано много простичко, на разбираем език. Не би следвало да изпитвате сериозни проблеми да подобрите значително мотивационното си писмо, ако приложите поне малка част от насоките.
Благодаря за вашите мнения дотук - по-ясен от това не мога да бъда. Четете, МИСЛЕТЕ, експериментирайте и прилагайте на практика всичко онова, което може да ви помогне, когато ви се наложи да пишете вашето конкретно мотивационно писмо. Наблюдавайте кое работи и кое не работи във вашия конкретен случай и ще бъдете един интересен кандидат за работа.
Ако можех да избирам, бих избрал да работя именно с такъв проактивен и мислещ човек.
И въпреки всичките кусури на т.нар. “работодатели” (там нещата са дори по-тревожни от баналните мотивационни писма) искам да ви уверя, че немалък процент от тях също мечтаят да намерят такива проактивни, мислещи с главата си служители. Отделен е въпросът дали успяват да ги привлекат с нещо, да ги мотивират по подходящия начин, да им създадат условия за работа и да ги задържат при себе си. Това вече е съвсем отделна тема.
Дадох ви голям брой безплатни съвети. Останалото е от вас. Успех!
Повод да се зачета в този сайт беше молбата на моя съседка да й помогна да напише мотивационно писмо за кандидатстване във ВУЗ.Вече и там се изисква мотивационно писмо, а не просто искаш нещо да учиш. Не намерих подобен пример. Освен това от коментариите разбирам, че никой от участиците не е бил работодател дори за малко.Много се интерисуваме още в началото от заплатата,сякаш искаме от първия ден да я вземем като забравяме, че във всяка нова работа има период на обучение, навлизане, придобиване на нови навици и умения и едва на по-късен етап идва оценката на работодателя и повишението в заплатата.Забравя се, че заплатата е нещо, което се договаря и затова има интервю, в което се говори, а писмото се пише. Преди век Паркинсон е описал 10 златни правила за търсене и намиране на подходяща работа. Именно подходяща, а не най-платената. Идете в уранова мина и ако сте здрав ще получите най-високата заплата, но и за 5 години съсипано здраве. Понеже думата ни е за мотивационното писмо като форма за вход при кандидатстване само ще спомена, че преди векове китайският император избирал свойте съветници по тяхната писменна грамотност, като ги карал да пишат литературни трактати, независимо за каква длъжност кандидатстват. Съжалявам ако съм разочаровала някои напористи знаещи, но писмото си остава писмо и затова то трябва да съдържа всички атрибути на писмо. В него не личи дали изговаряме “р” като “л” и други подобни говорни дефекти, но личи може ли да напишем на бъдещият си шеф поне едно писмо, когато отидем в отпуск. Успех.